Bryum torquescens De Not.
Сем. Bryaceae– Бриеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата жълто-зелени или синкаво-зелени, вътре червеникави, наплъстени с ризоиди, 1,0–2,5 cm високи, рехави или гъсти. В сухо състояние листата спирално завити около стъблото. Към върха листата разширени, надолу стеснeни и низбягващи по стъблото. Листният ръб завит, с обшивка от удължени клетки, към върха назъбен. Жилката излиза от листния връх под формата на гладко или назъбено острие. Спороносната кутийка цилиндрична, увиснала. Размножава се вегетативно с кълбовидни червени развъдки, развиващи се по ризоидите. Едно- или двудомен.
Местообитания и популации. Среща се върху суха, често варовита почва край пътища, сухи пасища с полуотворена тревна покривка, понякога по скали.
Разпространение в България. Странджа (Трионски дол).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Хърватска, Черна гора), Австрия, Белгия, Великобритания, Ирландия, Чехия, Словакия, Словения, Дания, Швеция, Франция, Германия, Швейцария, Холандия, Испания, Португалия, Унгария, Румъния, Италия, Крим, Крит, Кавказ, Централна и Югозападна Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия. Субмедитеранско-субокеански вид.
Отрицателно действащи фактори. Обрастване на откритите сухи пасища с храсталаци, ограничено разпространение на вида, слаби възможности за разселване.
Предприети мерки за защита. Единственото находище на вида у нас попада в границите на природен парк „Странджа“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Стефанов, 1971.
Автор Анна Ганева
