Отдел Chlorophyta, Сем. Bryopsidaceae– Бриопсидови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii,iv); C2a(i)].
Морфология и биология. Талусът нежен, матово зелен, със сифонно устройство и дължина 3–10(20) сm, силно разклонен във всички посоки, с ясно очертана главна ос. Разклоненията от 1–3 порядък, заоблени по върховете. Прикрепен към субстрата със слабо развити ризоидни израстъци. Двудомен; мъжките индивиди жълто-зелени, женските – светлозелени. размножителните органи видими само под микроскоп. Среща се през пролетта.
Местообитания и популации. Епилит и епифит в Черно море. Непотвърден през последните години.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – ограничено само в Ахтополски и Созополско-Царевски подрайон на Созополски район).
Общо разпространение. Европа, Северна, Централна и Южна Америка, Карибски острови, Индийски океан, Тихи океан, Австралия, Нова Зеландия, Африка.
Отрицателно действащи фактори. антропогенно замърсяване на Черноморското крайбрежие и пряко събиране от туристи и летуващи.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Намаляване на антропогенното замърсяване на Черно море. Природозащитно възпитание на населението.
Литература: Зинова, Димитрова-Конаклиева, 1981; Георгиев и др., 1985; Димитрова-Конаклиева, 2000.
Автори Добрина Темнискова, Майя Стойнева