Bryum gemmiparum De Not.
Сем. Bryaceae– Бриеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2]. Включен е в Червената книга на мъховете в Европа в категорията „рядък“.
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата 1–3 cm високи, светлозелени, жълто-зелени или кафеникави. Стъблата гъсто облистени, разклонени само във връхната част. Листата овално-ланцетни, заострени, с плосък или слабо завит ръб. Жилката силно развита, завършва под или в листния връх, по цялата дължина жълта. В пазвите на връхните листа се развиват зелени или червеникави пъпковидни развъдки. Понякога се образуват и сферични оранжеви или розови ризоидални развъдки по ризоидите на старите стъбла. Среща се рядко със спороносни кутийки. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се върху влажна почва в скални пукнатини, зидове и стени край потоци и реки, по скали край извори.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – долината на Стара река над с. Бистрица).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватска, Черна гора), Западна и Южна Европа (Макаронезия, Великобритания, Франция, Германия, Швейцария, Испания, Португалия, Италия, Крит), Крим, Кавказ, Източна, Централна и Югозападна Азия, Северна Африка, Северна Америка, южната част на Южна Америка. Субокеанско-субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, затрудненото полово размножаване, рядкото спороносене са основни причини за уязвимостта на вида.
Предприети мерки за защита. Находището попада в границите на природен парк „Витоша“.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Podpéra, 1911.
Автор Анна Ганева
