Парилска овсига
Bromus parilicus Petrova, Kozuharov & Ehrend.
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B2ac(ii,iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно коренищно, гъстотуфесто тревисто растение. Стъблата високи 40–70 cm, прави или в основата извити. Листните влагалища голи, разпръснато ресничести, езичето дълго 0,2–0,5 mm. Приосновните листа дълги 10–30 cm, заострени, прави или извити; стъбловите дълги 3–5 cm, голи. Съцветието 6–12 cm дълга метлица, разклоненията с различна дължина; класчетата 7–11, 2–2,5 cm дълги, продълговати, с 5–9 цвята; плевите почти еднакви, долната дълга 9–10 mm, с 1 жилка, горната дълга 10–11 mm, с 3 жилки, по ръба ципести. Външната плевица дълга 10–12 mm, ланцетна, по ръба ципеста, на върха плитко 2-делна с 6–8 mm дълъг прав осил. Вътрешната плевица дълга 6–8 mm, влакнеста, остра, по ръба влакнеста.
Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухи тревисти и каменисти места, в отворени съобщества. Малочислени популации с ограничена площ.
Разпространение в България. Славянка (местн. Парилски дол), Пирин (Ю.), Родопи (Ср. – местн. Раково дере); над 1000 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на част от хабитатите, вследствие на променен начин на ползване (обрастване с дървесни и храстови видове, паша, утъпкване).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово. Мониторинг на класическото находище в Парилски дол, проследяване на развитието на популацията и промените, които настъпват в нея.
Литература: Petrova et al. 1997.
Автор Ана Петрова
