Едрокласа овсига
Bromus lanceolatus Roth
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата дълги 30–80 cm, прави, голи, рядко под съцветието влакнести. Листните влагалища гъсто дълго меко влакнести. Листата дълги 5–30 cm, широки 3–5 cm, заострени, плоски, голи или влакнести. Съцветието 5–15 cm дълга, права, тясно продълговатоелиптична метлица. Класчетата дълги 20–50 mm, широки 6–10 mm, тясно продълговати до ланцетни, дълго гъсто влакнести, с 10–15 цвята. Плевите тесни, неравни, долната 6–9 mm, горната 7–12 mm дълга. Външната плевица дълга 11–20 mm, продълговато ланцетна, на върха дълбоко двуделна с 6–12 mm дълъг, завит в основата, излизащ 4–5 mm под върха осил; вътрешната плевица много по-къса от външната. Плодът тясно елиптично зърно. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухи тревисти, каменисти, необработени места, в отворени съобщества. Малки по размери популации в 2 локалитета в страната.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – местн. Силистар), Стара планина (Зап. – гр. Своге); докъм 800 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Средиземноморие, Северна Африка, Централна Азия (Кавказ до Сибир), Югозападна Азия (Мала Азия).
Отрицателно действащи фактори. Нарушаване и унищожаване на хабитатите в резултат на антропогенно въздействие (засилена туристическа дейност, паша, строителство).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата е в защитена местност Силистар и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров и др., 1974; Стоева, 1984; Kоева-Тодоровска, 1989; Smith, 1985.
Автор Ана Петрова
