Сем. Seligeriaceae– Селигериеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2]. Видът е включен е в Червената книга на мъховете в Европа в категорията „рядък“.
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Образува тъмнозелени петна по скали и камъни. Стъблата до 1 mm високи. Листата целокрайни, с разширена овална основа, нагоре стеснени в удължен четинковиден връх. Жилката изпълва връхната част на листа. Спороносната кутийка изправена, яйцевидна, суха, надлъжно набраздена, издигната на 2–3 mm дълга жълта дръжка. Eднодомен.
Местообитания и популации. Среща се върху скали и камъни в засенчени дефилета в пояса на буковите гори.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – долината на р. Черни Осъм над Троянския манастир).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Босна и Херцеговина, България, Румъния), Великобритания, Ирландия, Норвегия, Австрия, Чехия, Словакия, Франция, Германия, Швейцария, Испания, Португалия, Унгария, Словения, Италия, Полша, Югозападна Русия, Кавказ, Източна Азия, Северна Америка. Субокеанско-планински вид.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченият брой находища и зависимостта на вида от наличието на сенчести хабитати с постоянна влажност го прави уязвим при промяна на условията и горскостопанска дейност (предимно голи сечи).
Предприети мерки за защита. Находището попада в границите на национален парк „Централен Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Петров, 1966б; ECCB, 1995.
Автор Анна Ганева