Пиринско зеле

Brassica jordanoffii O. E. Schultz

Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни

Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii); С2a(i)]. ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 30–50 cm високи цветоносни стъбла. Листата голи, полумесести, приосновните лопатовидни, стъбловите продълговатоланцетни. Цветовете бледожълти, събрани във връхно гроздовидно съцветие. Плодът 20–40 mm дълга шушулка, завършваща с къса човка. Семената кълбести, светлокафяви. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Расте по каменисти и скалисти места на варовити терени в субалпийския, рядко около горната граница на иглолистния пояс, на плитки или неразвити хумусно-карбонатни почви. Участва в състава на разредени скални групировки заедно сAlyssum trichostachyum, Armeria alpina, Dianthus microlepis, Saxifraga ferdinandi - coburgi, Arabis ferdinandi - coburgi . Популациите са с добра численост, с по 600–800 и повече индивида. Имат добри възпроизводителни възможности.

Разпространение в България. Пирин (Сев. – над х. „Бъндерица“, в местн. Джамджиеви скали, по склоновете на вр. Кутело, циркусите Голям и Малък Казан, Бански суходол и Разложки суходол, около Сухото езеро); от (1850)2100 до около 2500 m н. в.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Интензивният туристически поток и утъпкване извън туристическите пътеки са причина за нарушаване на местообитанията и намаляване площта на популациите. Потенциална заплаха са природни бедствия (свлачища, пожари, лавини).

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие (включен катоB. nivalis subsp.jordanoffii). Местообитанията са в границите на национален парк „Пирин“ и резерват „Баюви дупки – Джиниджирица“ и попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Ограничаване на движението на туристи извън означените маршрути в планината. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово. Проучване на възможностите за отглеждане на вида в експериментални колекции.

Литература: Йорданов, 1970; Андреев, 1984, 1992; Ancev, 2007.

Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова


Пиринско зеле (карта на разпространението)

Пиринско зеле (илюстрация)