Лайколистна лунна папрат
Botrychium matricariifolium A. Braun ex Koch
Сем. Ophioglossaceae–Змийскоезикови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR D]. ЗБР, БК.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение със силно скъсено подземно неразклонено коренище. Листът един, надземен, дълъг 5–20 cm. Листната петура разделена на две части – безплодна зелена, месеста, двойно пересторазсечена и спороносна, силно изменена, кафеникава, сложно гроздовидноразклонена. Спорангиите ръждивокафяви, свободни, разположени по крайните разклонения. Спороноси VI–VIII. Размножава се със спори. За достигане до спороносене са необходими 5–6 години. Проталът се развива ендотрофно.
Местообитания и популации. Обитава горски поляни, доминирани от житни видове и мащерка. Почвата е мощна, сравнително суха, тъмнокафява планинско-горска с гранитна скална основа. Популациите са мозаечни, с численост 15–35 индивида и площ 2–3 m2. Растенията се наблюдават най-добре през май-юни, след което остават скрити под плътния тревостой.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – местн. Козарника), Знеполски район (Конявска планина); при 800–1200 m н. в.
Общо разпространение. Почти цяла Европа, Синайски полуостров, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, увреждане и унищожаване на надземната част на растенията и уплътняване на почвата при паша на животни. Малка численост и ограничена площ на популациите, бавен растеж и ниска възпроизводителна способност на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен в Бернската конвенция. Едно от находищата попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Границата на резервата „Боатин“ минава през местн. Козарника, където е главното находище на вида. Включването на находището в границите на резервата ще бъде по-сигурна защита на вида. Мониторинг върху числеността на популациите, състоянието на хабитатите и жизнеността на растенията.
Литература: Rothmaler, 1964; Stoeva, 1991; Dimitrov, 1994.
Автор Милка Стоева
