Botryotinia globosa N.F. Buchw.
Сем. Sclerotiniaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотеции) излизащи поединично или по две от черен лещовиден склероций с размери 2–15 × 1–3 mm; дискът 1–2,5 mm в диаметър, дълбоко чашковиден, светлокафяв, с тънка, гладка дръжка, дълга до 8 mm; месото от тънки, преплетени, тънкостенни хифи, широки 6–12 μm. Спорите елипсовидни, 18–27 × 9–11 μm, асиметрични, едноклетъчни, безцветни. Анаморф:Botrytis globosa Raabe – с кълбовидни конидии, 12–18 μm в диаметър. Образува плодни тела през IV–VII.
Местообитания и популации. Анаморфът паразитира по живи листа на мечи лук(Allium ursinum), който се среща на влажни и сенчести гористи и храсталачни места над 1000 m н. в.
Разпространение в България. Рила (край р. Чаирска).
Общо разпространение: Космополитно.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на животновъдство, дърводобив, туризъм, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището на вида е разположено в национален парк „Рила“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1960; Gyosheva et al., 2006.
Автор Евтимия Димитрова