Планинска бондарцевия
Bondarzewia mesenterica (Schaeff.) Kreisel
B. montana (Quél.) Singer
Сем. Bondarzewiceae –Бондарцевиеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iv)]
Морфология и биология. Плодното тяло ветриловидно, съставено от шапка и пънче 3–11(15) × 3–10 cm. Шапката охренокафява, жълто-кафява, кафява, суха, радиално люспестовлакнеста, при изсъхване набръчкана. Тръбичките силно низходящи (почти до основата), кремави, с широки, ъгловати, едноцветни пори. Пънчето централно или странично, развито в различна степен, кремаво, завършващо с подземен склероций. Месото белезникаво, твърдо. Спорите почти кълбовидни, 6–8 × 5–7 µm, с къси, неправилни, ребристи брадавици, безцветни. Образува плодни тела обикновено слети в основата по няколко, VIII–XI.
Местообитание и популации. Среща се в иглолистни гори в планините, главно елови. Образува плодни тела в основата на пънове или на корените на живи дървета (ела –Abies , смърч –Picea , бор –Pinus).
Разпространение в България. Рила (в района на Рилски манастир и местн. Шумнатица над Боровец), Родопи (Зап. – резерват „Манатарица“ и резерват „Беглика“; Ср. – лет. „Бяла Черква“).
Общо разпространение. Европа (Средна), Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна в хабитатите в резултат на дърводобив, транспорт (сухоземен), туризъм и отдих, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Рилски манастир“, резерват „Манатарица“ и резерват „Беглика“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Klika, 1926; Denchev et al., 2006; Gyosheva et al., 2006.
Автори Мелания Гьошева, Георги Т. Стойчев
