Дяволска манатарка

Boletus satanas Lenz

Сем. Boletaceae – Манатаркови

Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(iii)].

Морфология и биология. Шапката до 20 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, сребристобяла, по-късно с охрени или маслинени тонове. Пънчето централно, яйцевидно или бухалковидно, в горната част яркожълто, надолу червено или розово-червено, с ясна фина червена мрежа, повърхността при нараняване посиняваща. Месото белезникаво, на въздуха посиняващо. Тръбиците жълти, порите яркочервени, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 10–14 × 5–6,5 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus) и с бук (Fagus sylvatica).

Местообитания и популации. Обитава разредени, светли дъбови и букови гори, върху варовити почви.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Стара планина (Зап., Изт.), Знеполски район, Рила; до около 1000 m н. в.

Общо разпространение. Европа, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и на инфраструктурата. Плодните тела на гъбата не се образуват ежегодно и се унищожават от любители гъбари.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата се намират в защитени територии (природен парк „Сините камъни“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.

Литература: Engel et al., 1983; Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva, 1997; Assyov, 2004; Muñoz, 2005.

Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев


Дяволска манатарка (карта на разпространението)

Дяволска манатарка (илюстрация)