Дяволска манатарка
Boletus satanas Lenz
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 20 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, сребристобяла, по-късно с охрени или маслинени тонове. Пънчето централно, яйцевидно или бухалковидно, в горната част яркожълто, надолу червено или розово-червено, с ясна фина червена мрежа, повърхността при нараняване посиняваща. Месото белезникаво, на въздуха посиняващо. Тръбиците жълти, порите яркочервени, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 10–14 × 5–6,5 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus) и с бук (Fagus sylvatica).
Местообитания и популации. Обитава разредени, светли дъбови и букови гори, върху варовити почви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Стара планина (Зап., Изт.), Знеполски район, Рила; до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и на инфраструктурата. Плодните тела на гъбата не се образуват ежегодно и се унищожават от любители гъбари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата се намират в защитени територии (природен парк „Сините камъни“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Engel et al., 1983; Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva, 1997; Assyov, 2004; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
