Розовееща манатарка
Boletus roseoalbidus (Alessio & Littini) G. Moreno & Heykoop
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Плодните тела често на групи по 3–7. Шапката до 5–7 cm в диаметър, полусферична, дъговидна или широко дъговидна, бяла с розов оттенък, розова до охрена, понякога червена, непосиняваща при нараняване. Пънчето централно, цилиндрично или стесняващо се към основата, в горната част жълто, надолу жълто-оранжево, оранжево, до оранжево-червено, повърхността при нараняване посиняваща, без мрежа. Месото лимоненожълто или жълтеникаво в пънчето, повече или по-малко розово в шапката, на въздуха посиняващо. Тръбиците и порите жълти, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 11–17 × 5,5–8 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus).
Местообитания и популации. Обитава светли ксеротермни дъбови гори върху бедни плитки почви в близост до морския бряг.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.); до около 100 m н. в.
Общо разпространение. България, Испания, Италия (вкл. Сардиния и Сицилия), Франция (Корсика).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата. Плодните тела на гъбата често се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum .
Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището на вида е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Alessio, 1991; Engel et al., 1996; Ladurner & Simonini, 2003.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
