Царска манатарка
Boletus regius Krombh.
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 15 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, ярко- до тъмнорозова или розово-червена. Пънчето централно, яйцевидно или бухалковидно, яркожълто или лимоненожълто, с ясноизразена лимоненожълта или белезникава мрежа, повърхността при нараняване непроменяща се. Месото лимоненожълто, на въздуха непорменящо се или много рядко на места слабо посинява. Тръбиците и порите жълти, непроменящи се при нараняване. Базидиоспорите 11,5–15,5 × 4–5 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus) и с бук (Fagus sylvatica).
Местообитания и популации. Обитава разредени светли дъбови и букови гори, обикновено върху варовити почви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю.), Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Средна гора (Зап.), Беласица, Родопи (Изт.), Тракийска низина; до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и на инфраструктурата. Плодните тела на гъбата не се образуват ежегодишно и често се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum . Събира се за храна от любители гъбари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от находищата попада на територията на природна забележителност „Янкьовец“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Kuthan & Kotlaba, 1981; Engel et al., 1983; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
