Напрашена манатарка
Boletus pulverulentus Opat.
Xerocomus pulverulentus (Opat.) E.-J. Gilbert
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 5 cm в диаметър, полусферична, дъговидна или широко дъговидна, жълто-кафява или кафява, посиняваща при нараняване. Пънчето централно, цилиндрично, обикновено стеснено към основата, жълто, често в долната половина с фини червени или кафяво-червени гранули до почти кафяво в основата, повърхността при нараняване силно посиняваща. Месото лимоненожълто, на въздуха силно и бързо посиняващо. Тръбиците и порите жълти, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 13–14,5 × 5,5–7 μm. Образува облигатна микориза с различни широколистни дървета.
Местообитания и популации. Среща се в дъбови, букови и смесени широколистни гори.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Витошки район (Витоша, Плана), Странджа; до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Европа (по-чест в южните части), Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията. Плодните тела на гъбата се образуват рядко, обикновено поединично, нападат се от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum и се унищожават при събиране на диворастящи гъби.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Хинкова, 1962; Kuthan & Kotlaba, 1981, 1989; Assyov, 2004; Muñoz,2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
