Яркожълта манатарка

Boletus pseudosulphureus Kallenb.

Boletus junquilleus (Quél.) Boud.

Сем. Boletaceae – Манатаркови

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].

Морфология и биология. Шапката до 10 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, лимонено- или яркожълта, по-късно с кафяви до черни петна, повърхността посиняваща при нараняване. Пънчето централно, бухалковидно или цилиндрично, обагрено както шапката, покрито с редки, фини, червени или оранжево-червени гранули, повърхността при нараняване посиняваща. Месото лимоненожълто, на въздуха силно посиняващо. Тръбиците и порите жълти посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 10–17,5 × 4,5–6 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus).

Местообитания и популации. Обитава разредени светли дъбови гори, обикновено върху бедни плитки почви.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю.), Софийски район (Люлин планина), Средна гора (Изт.); до около 700 m н. в.

Общо разпространение. Нарядко в почти цяла Европа (без крайните северни части), Мала Азия (Турция), Далечния Изток, Северна Америка.

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата. Плодните тела на гъбата не се образуват всяка година и често се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum .

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.

Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида; мониторинг на популациите.

Литература: Kuthan & Kotlaba, 1981; Engel et al., 1983; Muñoz, 2005.

Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев


Яркожълта манатарка (карта на разпространението)

Яркожълта манатарка (илюстрация)