Яркожълта манатарка
Boletus pseudosulphureus Kallenb.
Boletus junquilleus (Quél.) Boud.
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 10 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, лимонено- или яркожълта, по-късно с кафяви до черни петна, повърхността посиняваща при нараняване. Пънчето централно, бухалковидно или цилиндрично, обагрено както шапката, покрито с редки, фини, червени или оранжево-червени гранули, повърхността при нараняване посиняваща. Месото лимоненожълто, на въздуха силно посиняващо. Тръбиците и порите жълти посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 10–17,5 × 4,5–6 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus).
Местообитания и популации. Обитава разредени светли дъбови гори, обикновено върху бедни плитки почви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю.), Софийски район (Люлин планина), Средна гора (Изт.); до около 700 m н. в.
Общо разпространение. Нарядко в почти цяла Европа (без крайните северни части), Мала Азия (Турция), Далечния Изток, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата. Плодните тела на гъбата не се образуват всяка година и често се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum .
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида; мониторинг на популациите.
Литература: Kuthan & Kotlaba, 1981; Engel et al., 1983; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
