Прасковеноцветна манатарка
Boletus persicolor (Engel, Klofac, H. Grünert & R. Grünert) Assyov
Xerocomus persicolor Engel, Klofac, H. Grünert & R. Grünert
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 5 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, кайсиевооранжева или розово-оранжева, непосиняваща при нараняване. Пънчето цилиндрично или вретеновидно, стесняващо се към основата, светложълто, понякога с оранжев или червеникав отенък, повърхността при нараняване посиняваща. Месото бледожълто в шапката, лимоненожълто в горната част на пънчето, жълто-оранжево в основата, на въздуха посиняващо в шапката. Тръбиците жълти, порите жълти, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 11–15 × 5–6 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus) и с бук (Fagus sylvatica).
Местообитания и популации. Обитава разредени светли ксеротермни дъбови и термофилни букови гори. Плодните тела се развиват поединично.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Витошки район (Плана планина); до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа (България, Гърция, Испания, Италия, Хърватска).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, залесяването с неместни видове, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и на инфраструктурата. Плодните тела на гъбата се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum .
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Engel et al., 1996; Ladurner & Simonini, 2003; Assyov, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
