Великолепна манатарка
Boletus permagnificus Pöder
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)].
Морфология и биология. Плодните тела в групи по 3–7, рядко единични. Шапката до 10 cm в диаметър, дъговидна до почти плоска, яркочервена или тъмнорозово-червена, посиняваща при нараняване. Пънчето централно, цилиндрично или стесняващо се към основата, в горната част жълто, надолу жълто-оранжево до оранжево, с червена, релефна мрежа, повърхността при нараняване посиняваща. Месото лимоненожълто, на въздуха посиняващо. Тръбиците жълти, порите червени или оранжево-червени, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 13–16 × 5,5–6,5 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus).
Местообитания и популации. Обитава светли ксеротермни дъбови гори върху бедни плитки почви в близост до морския бряг.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.); до около 100 m н. в.
Общо разпространение. България, Испания, Италия (включително Сардиния), Франция (Корсика).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата. Плодните тела на вида често се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum.
Предприети мерки за защита. Вид, чийто местообитания се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от популацията на вида е в границите на защитена местност „Иракли“, а две от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида; мониторинг на популациите.
Литература: Pöder, 1981; Engel et al., 1983; Assyov, 2005; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
