Паразитна манатарка
Boletus parasiticus Bull. : Fr.
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Плодните тела единични или в групи. Шапката до 5 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, жълто-кафява до кафява. Пънчето цилиндрично или стесняващо се към основата, оцветено както шапката, без мрежа, повърхността при нараняване непосиняваща. Месото жълтеникаво или белезникаво, на въздуха непосиняващо. Тръбиците и порите жълти, непосиняващи при нараняване. Развива се паразитно върху плодни тела на гъби от родScleroderma .
Местообитания и популации. Обитава различни типове гори и храсталаци. Известен е от едно находище, в което не е намиран след 1975 г.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Приморско); до около 100 m н. в.
Общо разпространение. Почти в цяла Европа, Северна Африка, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата. Плодните тела на вида се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum .
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на заплахите за съществуването на вида. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида; мониторинг на популациите.
Литература: Kuthan & Kotlaba, 1989; Engel et al., 1996; Ladurner & Simonini, 2003.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
