Моравска манатарка
Boletus moravicus Vácek
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Плодните тела единични. Шапката до 5 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, жълто-кафява до кафява. Пънчето цилиндрично или стесняващо се към основата, оцветено както шапката, без или със мрежоподобен рисунък, повърхността при нараняване непосиняваща. Месото бяло или белезникаво, в шапката често с канеленокафяв оттенък, на въздуха непосиняващо. Тръбиците и порите жълти, непосиняващи при нараняване. Базидиоспорите 8–13 × 4,5–6,5 μm. Развива се в облигатна микориза с видове от род дъб (Quercus).
Местообитания и популации. Обитава ксеротермни, предимно дъбови гори. Известен от едно находище, в което през 2004 г. са намерени единични плодни тела.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Приморско); до около 100 m н. в.
Общо разпространение. Нарядко почти в цяла Европа, без крайните северни части.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение и специфичните биологични особености на вида. Унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата, плодните тела на гъбата не се образуват всяка година.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището на вида е в границите на резерват „Ропотамо“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията и на заплахите за съществуването на вида. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Pilát & Dermek, 1974; Kuthan & Kotlaba, 1989; Engel et al., 1996; Ladurner & Simonini, 2003.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
