Медножълта манатарка
Boletus luteocupreus Bertea & Estadès
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 15 cm в диаметър, полусферична, дъговидна или широко дъговидна, жълта до жълто-оранжева или оранжево-жълта, посиняваща при нараняване. Пънчето централно, яйцевидно до бухалковидно, жълто, повърхността при нараняване посиняваща, покрита с червена, релефна мрежа. Месото лимоненожълто или жълтеникаво, на въздуха силно и бързо посиняващо. Тръбиците жълти, порите червени или оранжево-червени, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 12–18,5 × 5,5 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus) или кестен (Castanea sativa).
Местообитания и популации. Обитава кестенови съобщества и ксеротермни дъбови гори.
Разпространение в България. Стара планина (Зап.), Беласица; до около 900 m н. в.
Общо разпространение. Европа, предимно в южните части (България, Великобритания, Германия, Италия, Испания, Словения, Франция, Швейцария).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и инфраструктурата. Плодните тела на гъбата се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum .
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в природен парк „Беласица“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида и мониторинг на популациите.
Литература: Galli, 1998; Assyov, 2005; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
