Съждивосив болетопсис
Boletopsis leucomelaena (Pers.) Fayod
Сем. Bankeraceae
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката полукълбовидна, в началото изпъкнала, по-късно вдлъбната в средата, неправилна, нагъната на дялове към периферията, 5–15 cm в диаметър, oт сиво-кафява до черно-кафява с виолетов оттенък, гладка, по-късно с фини люспи, набръчкана, напукана. Тръбичките къси, низбягващи, бели, по-късно пепелявосиви до зеленикавосиви, порите широки, ъгловати, кремави, по-късно до маслиненосиви или пепелявосиви. Пънчето 5–8 ´ 1–3 cm, централно или странично, сиво до маслиненокафяво, гладко, по-късно люспесто, след изсъхване набръчкано. Месото бяло, при нараняване последователно порозовяващо и почерняващо. Спорите 4,5–7 ´ 4–5 mm, ъгловати, белезникави. Образува плодни тела през VII–XI.
Местообитание и популации. Среща се на варовити и песъчливи почви в иглолистни гори (смърч –Picea abies, бял бор –Pinus sylvestris).
Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Родопи (Зап. – над гр. Велинград, Чехльовско ГС).
Общо разпространение. Северна и Средна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, замърсяване на почвите.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1955а; Хинкова и др., 1979; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
