Кървавочервена манатарка
Boletus dupainii Boud.
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 10 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, яркочервена, повърхността повече или по-малко лъскава, посиняваща при нараняване. Пънчето централно, бухалковидно, цилиндрично или стесняващо се към основата, в горната част жълто, жълто-оранжево до оранжево, покрито с фини, червени или оранжево-червени гранули, повърхността при нараняване посиняваща. Месото лимоненожълто или белезникаво, на въздуха посиняващо. Тръбиците жълти, порите червени или оранжево-червени, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 10–13 × 4,5–5,5 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus).
Местообитания и популации. Обитава разредени светли ксеротермни дъбови гори върху бедни, плитки почви.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Стара планина (Изт.), Тунджанска хълмиста равнина; до около 400 m н. в.
Общо разпространение. Европа (Австрия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Русия, Словакия, Словения, Сърбия и Черна гора, Унгария, Франция, Хърватска, Швейцария), Мала Азия (Турция).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата. Плодните тела на гъбата се нападат от паразитната гъбаSepedonium chrysospermum .
Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището в Източна Стара планина попада в границите на природен парк „Сините камъни“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Забележка. Включен в списъка на 33-те застрашени видове гъби в Европа, кандидати за включване в Приложение 1 на Бернската конвенция.
Литература: Engel et al., 1983; Dahlberg & Croneborg, 2003; Assyov, 2005; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
