Кавказка манатарка
Boletus caucasicus Alessio
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 10 cm в диаметър, дъговидна до почти плоска, сиво-кафява или жълто-кафява, с червеникави петна, посиняваща при нараняване. Пънчето централно, цилиндрично или бухалковидно, в горната част жълто, надолу жълто-оранжево до червено, в горната част с червена, релефна мрежа, в долната с фини гранули, повърхността при нараняване посиняваща. Месото лимоненожълто, на въздуха посиняващо. Тръбиците жълти, порите червени или оранжево-червени, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 13–16 × 5–8 μm. Образува облигатна микориза с широколистни дървета.
Местообитания и популации. Обитава светли, ксеротермни дъбови гори в близост до морския бряг. Намиран еднократно и непотвърден от 1977 г., независимо от многократните търсения.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.); до около 100 m н. в.
Общо разпространение. Западна, Централна и Южна Европа, Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Сечите, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и инфраструктурата.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Находището на вида е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида.
Забележка. Видът е близък сB. luridus Schaeff. : Fr., от който се отличава по жълтото месо под тръбиците и по отрицателната амилоидна реакция на хифите.
Литература: Engel et al., 1983; Alessio, 1985; Kuthan & Kotlaba, 1989.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
