Кайсиевоцветна манатарка
Boletus armeniacus Quél.
Xerocomus armeniacus (Quél.) Quél.
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 5 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, кайсиевооранжева, или розово-оранжева, непосиняваща при нараняване. Пънчето цилиндрично или вретеновидно, стесняващо се към основата, светложълто, понякога с оранжев или червеникав отенък, повърхността при нараняване посиняваща. Месото бледожълто в шапката, лимоненожълто в горната част на пънчето, жълто-оранжево в основата, на въздуха посиняващо в шапката. Тръбиците жълти, порите жълти, посиняващи при нараняване. Базидиоспорите 10–16 × 4–6 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus) и с бук (Fagus sylvatica).
Местообитания и популации. Обитава разредени светли ксеротермни дъбови и термофилни букови гори. Плодните тела се развиват поединично.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю.), Стара планина (Зап.), Витошки район, Тунджанска хълмиста равнина; до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Нарядко в почти цяла Европа, по-често в южните части.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, залесяването с неместни видове, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и на инфраструктурата.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от известните находища е разположено на територията на резерват „Ропотамо“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Стойчев, Димчева, 1987; Kuthan & Kotlaba, 1981, 1989; Ladurner & Simonini, 2003; Assyov & Denchev, 2004.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
