Балкански ранилист
Betonica haussknechtii Hausskn.
Stachys balcanica P.W. Ball1, 2
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Тревисто многодишно растение с късо хоризонтално коренище. Стъблото изправено, с прилегнали власинки, до 1 m високо. Листата удълженояйцевидни, в основата сърцевидни, по ръба назъбени. Цветните прешлени събрани в дълго, класовидно съцветие, а долният е отдалечен. Чашката дълга 8–9 mm, гола, зъбците триъгълношиловидни, бодливи. Венчето бяло, дълго 9–10 mm, устните до 6 mm дълги, отвън късовлакнести, горната целокрайна, долната триделна с широк среден дял. Орехчетата кафяви. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Опрашването ентомофилно. Размножава се със семена и коренищни издънки. Има добра възобновителна способност.
Местообитания и популации. Расте по тревисти и каменливи места в редки дъбови и букови гори, върху канелени горски почви. Влиза в състава на житно-разнотревни съобщества. Популациите са малочислени и с площ до 1 дка.
Разпространение в България. Среща се в Родопите (Изт. – Крумовградско, Ср. –Смолянско), Тракийска низина (Харманлийско); 200–1260 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция, Турция).
Отрицателно действащи фактори. Паша, утъпкване и събиране на растенията за декоративни цели.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида, проучване числеността на популацията. Обявяване на част от находищата за защитени местности; внасяне на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Стефанов, 1966; Коева, 1984, 1989.
Автор Елена Генова
