Български ранилист
Betonica bulgarica Deg. et Neic.
Stachys bulgarica (Deg. & Neic.) Hayek1,2
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблото изправено, гъстовлакнесто, високо до 50 cm. Листата удълженояйцевидни, в основата сърцевидни, по ръба едрозакръглени до остроназъбени. Цветните прешлени събрани в плътно, класовидно съцветие, рядко най-долният отделен. Чашката дълга 8–9 mm, зъбците в основата влакнести и завършват с дълго осилче. Венчето розово-пурпурно, горната устна цяла или на върха 2-делна, долните с едър среден дял и 2 странични долни делчета. Орехчетата кафяви, тристенни. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Опрашването ентомофилно. Размножава се със семена и с коренищни издънки.
Местообитания и популации. Среща се по открити каменисти и песъчливи терени в дъбовия и в буковия пояс върху сиви, кафяви горски и хумусно-карбонатни почви. Растението има добра възобновителна способност и популациите са с нормална численост, а площта им е 3–5 дка.
Разпространение в България. Стара планина (Ср., Изт.), Тракийска низина; от 700 до 1500 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Паша, утъпкване, събиране на суровина за лечебни цели.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от старопланинските находища са в национален парк „Централен Балкан“. Част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на биологията и екологията на вида и проучване на възможностите за култивиране. Проучване числеността и площта на популацииите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Коева, 1984, 1989а; Грозева и др., 2004; Hayek, 1929.
Автор Елена Генова
