Добруджански овес
Avena eriantha Dur.
Сем. Poaceae– Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iv)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 20–60 cm, голо, синкаво. Листата голи, гладки. Езичесто ципесто, дълго 2–3 mm, заоблено. Съцветието разперена метлица. Класчетата наведени, ланцетни, страничносплеснати, дълги 18–25 mm. Плевите дълги 11–25 mm, ципести, заострени на върха, запазват се и при плода. Плевиците дълги 20 mm, кожести, с 30 mm дълъг, коленчато извит осил. Плодът зърно, набразден. Цв. IV–VI, пл. V–VII. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по сухи, тревисти и каменисти места в състава на степна растителност, доминирана отKoeleria brevis, Stipa lessingiana, Paeonia tenuifolia . Мезоксерофитен вид. Образува изолирани, но плътни популации в пониженията, в периферията на храсталаци, където почвата е по-влажна от тази в околната камениста степ.
Разпространение в България. Североизточна България (резерват „Калиакра“); до 50 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа (Гърция, България, Крим, Кавказ), Северна Африка, Макаронезия, Югозападна и Централна Азия, Китай.
Отрицателно действащи фактори. Утъпкването и пашата на индивиди, много ограничено разпространение. Урбанизацията и построяването на технически съоръжения (ветрогенератори) в непосредствена близост до находището, активния туризъм.
Предприети мерки за защита. По-голяма част от находището попада в резерват „Калиакра“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и заплахите. Изготвяне на План за действие за опазването на вида и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Delipavlov, 1999; Tzonev et al., 2006.
Автор Росен Цонев
