Обикновен аурискалпиум
Auriscalpium vulgare Gray
Сем. Auriscalpiaeae - Аурискалпиеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,iii,iv)]
Морфология и биология. Шапката странично прикрепена, полукръгла до бъбрековидна, 0,5–2 cm в диаметър, кафява, тъмнокафява до черно-кафява, понякога с тъмни зони, с грубо четинеста повърхност. Шипчетата конични, дълги 2–3 mm, сиво-кафяви. Пънчето странично, рядко централно, 3–8 ´ 0,1–0,2 cm, тъмнокафяво до черно-кафяво, грубо влакнесто. Месото кожесто, белезникаво. Спорите широкоелипсовидни до почти кръгли, 4–5,5 ´ 3,5–4,5 mm, безцветни. Образува плодни тела, единично или на групи, VII–XII.
Местообитание и популации. Среща се върху борови шишарки в иглолистни гори, в планините.
Разпространение в България. Стара планина(Зап., Изт.), Софийски район, Знеполски район (Голо бърдо), Витошки район (Витоша, Люлин), Пирин (Сев.), Рила, Родопи (Ср., Изт.).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицатено действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, селищно развитие, туризъм и отдих, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на природен парк „Витоша“, националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1950, 1955а, 1958а, б; Хинкова, Друмева, 1978; Стойчев, 1982; Kuthan & Kotlaba, 1989; Gyosheva & Vassilev, 1994; Gyosheva & Denchev, 2000; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
