Българска ауриния (лепидотрихум)
Aurinia uechtritziana (Bornm.) Cullen & Dudley
Lepidotrichum uechtritzianum (Bornm.) Velen.1, 2, 4
Сем. B rassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii,iv,v)]. ЗБР, БК.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 30–80 cm, полегнали или изправени. Листата последователни, линейни, целокрайни. Целите растения гъсто сребристо звездовидновлакнести. Съцветията разклонени, рехави. Цветовете дребни, чашелистчета 2–2,5 mm дълги, венчелистчетата бели, 4–5 mm дълги. Плодът шушулчица. Цв. VІІ–ІХ, пл. VIІІ–ХІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена, които са без приспособления за разпространение и затова е слабоподвижен.
Местообитания и популации. Обитава неподвижни крайбрежни и вътрешни дюни. Районът на разпространение е под 1200 km2, а заеманата площ – под 20 km2, като през последните 100 години силно е намаляла, вероятно с повече от 50%. В места с добро състояние на популациите, плътността им достига 25 индивида/m2. Съотношението вегетативни–генеративни индивиди обикновено е в полза на генеративните, което говори за слабо възобновяване.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (С. – по по-обширните пясъци южно от Варна и в района на Побити камъни); до 100 m н. в.
Общо разпространение. Западното крайбрежие на Черно море (България, Турция).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Основната заплаха са туристическата инвазия и инфраструктурната дейност. През последните 100 години ареалът е намалял след унищожаване на находищата по крайбрежието около Варна – Златни пясъци и Бургаския залив. В района на природния феномен „Побити камъни“ причина за рязкото съкращаване на популацията е извършеното залесяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени територии (защитена местност „Побити камъни“, природна забележителност „Дюни–Перла“ и др.) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Строги мерки за запазване на съществуващите дюнни комплекси. Мониторинг на състоянието на популациите; съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Давидов, 1905а, б; Асенов, 1970; Станев, 1984; Мешинев и др., 1994; Филипова-Маринова, Петрова, 2003; Petrova, 1997.
Автор Антоанета Петрова
