Златистотръбеста манатарка
Aureoboletus gentilis (Quél.) Pouzar
Pulveroboletus gentilis (Quél.) Singer
Сем. Boletaceae – Манатаркови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Шапката до 5 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, розова, розово-червена или розово-кафява, непосиняваща при нараняване. Пънчето цилиндрично или вретеновидно, стесняващо се към основата, светложълто, повърхността при нараняване непосиняваща. Месото белезникаво, бледорозово под кожицата на шапката, на въздуха непроменящо се. Тръбиците и порите яркожълти, непроменящи се при нараняване. Базидиоспорите 10–15 × 4,5–6 μm. Образува облигатна микориза с широколистни дървета, най-често различни видове дъб (Quercus).
Местообитания и популации. Среща се в разредени светли дъбови и дъбово-габърови гори. Плодните тела се развиват поединично.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Софийски район, Средна гора (Зап.); до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Северна Африка, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, сечите, залесяването с неместни видове, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на усиленото развитието на туризма и на инфраструктурата.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Хинкова, Факирова, 1970; Kuthan & Kotlaba, 1981, 1989.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
