Aulacomnium androgynum (Hedw.) Schwägr.
Сем. Aulacomniaceae - Аулакомниеви
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен листнат връхноплоден мъх. Образува възглавничковидни, бледо- до жълто-зелени чимчета. Стъблата изправени, слабо разклонени, около 1–3 cm високи, в долната част наплъстени. Листата изправени, овално до тясно ланцетни, заострени, в горната част неправилно назъбени. Жилката завършва под върха. Двудомен, рядко спороноси. Спороносната кутийка наклонена до хоризонтална, тясно елипсовидна, разположена върху дълга дръжка, капачето конично. Образува многобройни кълбовидни зелени групи от развъдки върху дълги лъжливи дръжки по върховете на стъблата.
Местообитания и популации. Среща се върху гниещи дънери, рядко върху гниещи тревни туфи, торф или по засенчени скали предимно в облесени местообитания. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност. Има добър потенциал за локално разпространение чрез развъдки, но силно ограничени възможности за разселване на по-далечни разстояния поради рядкото спороносене.
Разпространение в България. Беласица (между селата Коларово и Самуилово), Родопи (Ср. – над Асеновград).
Общо разпространение. Европа, Източна, Централна и Югозападна Азия, Северна Африка, Макаронезия, Северна Америка и южната част на Южна Америка. Характерен за умерените зони.
Отрицателно действащи фактори. Видът е чувствителен към понижаване на въздушната влажност в резултат на горскостопанска дейност (сечи). Малкият брой находища го прави уязвим от случайни събития.
Предприети мерки за защита. Находището в Беласица попада в границите на едноименния природен парк и е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Петров, 1962а; Ganeva & Düll, 1999.
Автор Райна Начева
