Нежна аубриета
Aubrieta gracilis Boiss.subsp. scardica (Wettst.) Phitos
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно рехаво до гъстотуфесто растение с пълзящи издънки. Листата ланцетни до обратнояйцевидни, целокрайни или по ръбовете с 1– 3 зъбчета, по двете страни със звездовидни власинки. Съцветията връхни, гроздовидни, с малко на брой цветове. Венчелистчетата виолетови, целокрайни, под средата стеснени в дълъг нокът. Плодовете дълги 20–35 mm влакнести шушулки. Семената дребни, кафяви. Цв.VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се семенно и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава варовити каменисти и скалисти терени с плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви, от иглолистния до високопланинския пояс. Популациите са пространствено изолирани, силно фрагментирани, често с ниска численост.
Разпространение в България. Пирин (Сев.), Рила (вр. Двуглав); от 1900 до около 2500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България, Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Интензивният туристически поток и утъпкване от туристи са причина за увреждане на местообитанията и популациите. Ерозионните процеси и природните бедствия допринасят за стесняване на видовия ареал.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата се намират в границите на националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и резерват „Риломанастирска гора“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово; проучване на възможностите за размножаване и отглеждане извън естествените местообитания.
Литература: Асенов, 1970; Божилова, Тонков, 1984; Анчев, 2001; Akeroyd & Ball, 1993; Ancev, 2007; Ancev & Goranova, 2009.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
