Нежна аубриета

Aubrieta gracilis Boiss.subsp. scardica (Wettst.) Phitos

Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни

Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно рехаво до гъстотуфесто растение с пълзящи издънки. Листата ланцетни до обратнояйцевидни, целокрайни или по ръбовете с 1– 3 зъбчета, по двете страни със звездовидни власинки. Съцветията връхни, гроздовидни, с малко на брой цветове. Венчелистчетата виолетови,  целокрайни, под средата стеснени в дълъг нокът. Плодовете дълги 20–35 mm влакнести шушулки. Семената дребни, кафяви. Цв.VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се семенно и вегетативно. 

Местообитания и популации. Обитава варовити каменисти и скалисти терени  с плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви, от иглолистния до високопланинския пояс. Популациите са пространствено изолирани, силно фрагментирани, често с ниска численост.

Разпространение в България. Пирин (Сев.), Рила (вр. Двуглав); от 1900 до около 2500 m н. в.

Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България, Гърция).

Отрицателно действащи фактори. Интензивният туристически поток и утъпкване от туристи са причина за увреждане на местообитанията и популациите. Ерозионните процеси и природните бедствия допринасят за стесняване на видовия ареал.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата се намират в границите на националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и резерват „Риломанастирска гора“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово; проучване на възможностите за размножаване и отглеждане извън естествените местообитания.

Литература: Асенов, 1970; Божилова, Тонков, 1984; Анчев, 2001; Akeroyd & Ball, 1993; Ancev, 2007; Ancev & Goranova, 2009.

Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев


Нежна аубриета (карта на разпространението)

Нежна аубриета (илюстрация)