Вилмотианов клин
Astragalus wilmottianus Stoj.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно туфесто тревисто растение. Стъблата скъсени, разклонени. Листата нечифтоперести с 4–6 двойки четинестовлакнести листчета. Цветовете в малоцветни сбити гроздовидни съцветия, почти приседнали. Чашката дълга около 1 cm. Венчето розово, много рядко бяло, дълго 15–30 mm. Плодът яйцевиден подут боб. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Отворени тревни и храстови съобщества по сухи каменисти варовити места върху плитки канелени горски почви. Популациите са малочислени.
Разпространение в България. Софийски район (с. Понор), Знеполски район (Земенска планина, Голо бърдо, Чепън, Сливнишко); при 600–900 m н. в. Част от находищата (Сливнишко, Голо бърдо) не са потвърждавани през последните години.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Сърбия, Р. Македония). Основната част от популациите се намират на българска територия.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, утъпкването и замърсяването на местообитанията в известните находища, залесяването и опожаряването.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Установяване на състоянието на популациите в непотвърдените находища. Поддържане и опазване на местообитанията на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите и обявяване на находището на Чепън планина за защитена природна територия.
Литература: Бондев, Кузманов, 1963; Ганчев, 1963; Станев, 1984; Stojanoff & Stefanoff, 1921; Stojanoff, 1926.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
