Тракийски клин
Astracantha thracica (Griseb.) Podl.
Astragalus thracicus Griseb.1, 3
Сем. Fabaceae –Бобови
Природозащитен статут. Уязвим [VU C2a(i)]. ЗБР. Балкански ендемит. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Ксероморфен бодлив храст с дълги и мощни корени. Стъблата дълги 16–40(50) cm, полегнали, силно разклонени, влакнести. Листата чифтоперести, с дръжки, на върха с бодли; прилистниците дългозаострени, сраснали в основата си. Съцветията гъсти пазвени главички, 3–7-цветни, гъсто бялонапластени. Цветовете неправилни, розови или жълти. Плодът гъстовлакнeст до бялонапластен боб. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава каменисти склонове и сипеи с варовита, по-рядко силикатна, скална основа. Почвите обикновено канелени горски, плитки, сухи, ерозирани. Участва в ксерофилни тревни и разредени храсталачно-тревни съобщества. Популациите са мозаични, с различно големи групи, численост от няколко до няколкостотин индивидa и площ от 100 m2 до 2 дка. Най-малочислени са в пасищни екосистеми.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – природен парк „Сините камъни“, в района на с. Сотиря), Родопи (Изт.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; при 300–800 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция, бивша Югославия, Европейска Турция).
Отрицателно действащи фактори. Увреждане и разединяване на туфите при паша, изкореняване на растенията от планински порои и свлачища. Пожари и залесяване, затруднено семенно възобновяване върху прекомерно сухия терен.
Предприети мерки за защита. Видът и местообитанията му са защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите са в границите на природен парк „Сините камъни“.
Необходими мерки за защита. Да се защити местн. Лале баир при с. Сотиря, Сливенско, където е една от най-голимите популации на вида.
Литература: Вълев, 1976; Станев, 1984; Стоева, 2004; Sopotlieva & Petrova, 2001.
Автор Милка Стоева
