Хаарбахиев клин
Astragalus suberosus Banks & Sol. subsp. haarbachii (Boiss.) V.A. Matthews
Astragalus haarbachii Boiss.3, 4, 5
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN A2acd; B2ab(ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Едногодишно или многогодишно тревисто растение. Всички вегетативни и генеративни части (без венчелистчетата) меко разпереновлакнести. Стъблата високи до 50 cm, изправени или полегнали. Листата сложни, нечифтоперести. Листчетата елиптични, със слабо вдлъбнат връх, 8–12 двойки. Съцветието гроздовидно, с 10–20 цвята. Съцветните дръжки равни на листата. Чашката червеникава, венчето бежово, месночервено до винено. Плодът боб, дълъг 25–30 mm, островърх, сърповидно извит. Цв. IV–V, пл. V–VI. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте на сухи каменисти склонове върху плитки хумусно-карбонатни почви или на песъчливи терени в отворени ксерофитни тревни съобщества. Образува малки групи с численост от 50 до 100 индивида.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Стара планина (Изт.), Тунджанска хълмиста равнина; 0–500 m н. в. В литературата видът се посочва и за Дунавска равнина.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Румънска Добруджа, Източна България, Североизточна Гърция, Европейска Турция) и Турция (северозападна част и Южна Анадола).
Отрицателно действащи фактори. Разпокъсване и загуба на хабитата, вследствие на развитието на черноморския туризъм; пашата и утъпкването от домашни животни.
Предприети мерки за защита. Голяма част от находищата на вида попадат в природните паркове „Русенски Лом“ и „Шуменско плато“, в защитената местност „Побити камъни“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Ограничаване на строителството в известните находища. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори.
Литература: Вълев, 1976; Chamberlain & Matthews, 1970; Chater, 1968.
Автор Стоян Стоянов
