Сусамовиден клин
Astragalus sesameus L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата полегнали, прилегнало бяловлакнести. Листата дълги 2–8 cm, нечифтоперести, с 8–10 двойки листчета. Съцветията главести, почти приседнали, с 5–10 цвята, дълги 9–11 mm. Венчето синкаво. Бобът дълъг 10–15 mm, черен, гъсто прилегналовлакнест. Семената бъбрековидни, светлокафяви. Цв. IV–V, пл. VI–VII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти места, с плитка почва, на слънчеви, южни изложения, в съобщества наDichantium ischaemum ,Poa bulbosa . Популациите са малочислени, от единични, разпръснати индивиди.
Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – с. Чучулигово), Пирин (Ю. – с. Калиманци), Тракийска низина (с. Капитан Димитриево); до 350 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Средиземноморие.
Отрицателно действащи фактори. Залесяването, промените в режима на стопанисване на земите, селищното развитие, ограниченото разпространение и ниската плътност на популациите.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е проучване на числеността и площта на популациите, както и изследване на състоянието на хабитата.
Литература: Велчев и др., 1962; Станев, 1975г; Вълев, 1976.
Автор Десислава Сопотлиева
