Astragalus pubiflorus DC.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN А1c; B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,ii,iv); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с вдървеняло, разклонено коренище. Стъблото неразвито. Прилистниците дълги 12–25 mm, ланцетни. Листата дълги 4–24 cm, нечифтоперести, гъсто разпереновлакнести; листчетата 8–12 двойки, продълговатоелиптични, прилегнало гъстовлакнести. Съцветията гроздовидни, почти приседали. Прицветниците линейношиловидни, по ръбовете ресничести. Цветовете 4–10 на брой, дълги 20–30 mm, жълти. Плодът боб, 12–15 mm дълъг, елиптичен, подут, гъстовлакнест. Цв. IV–VII, пл. VI–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Среща се в състава на степни съобщества доминирани отChrysopogon gryllus, Stipa tirsa, Stipa capillata . Образува фрагментирани популации от няколко десетки до стотици индивиди в изолирани находища.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – гр. Балчик), Североизточна България (гр. Шумен), Дунавска равнина (Свищовско и Никополско), Стара планина (Изт. – Айтоско), Знеполски район (около гр. Драгоман). През последните години е известно състоянието само на находищата в Дунавската равнина и при гр. Драгоман, а при гр. Балчик вероятно е изчезнал.
Общо разпространение. България, Румъния, Украйна.
Отрицателно действащи фактори. Разораването на степните съобщества, пашата, туризма и урбанизацията (вероятно унищожили находищата при гр. Балчик и гр. Шумен), естествено ограничения ареал и силно фрагментираните популации.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Никополско попада на територията на предложеното разширение на природен парк „Персина“. Находищата в Дунавска равнина са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на особеностите на екологията на вида, на застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и включване на находищата в Свищовско и Никополско в защитени територии.
Литература: Давидов, 1905; Велчев, 1956; Ганчев, Кочев, 1963; Велчев, Бондев, 1965; Вълев, 1976.
Автор Росен Цонев