Черноморски астродаукус
Astrodaucus littoralis (M. Bieb.) Drude
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,v)+2ab(i,ii,iii,v); D]. ЗБР.
Морфология и биология. Двегодишно тревисто растение с дълъг вретеновиден корен. Стъблото високо 25–70 cm, разклонено. Листата перестонаделени, голи или разпръснатовлакнести, приосновните на дълги дръжки, най-горните приседнали, стъблообхващащи. Съцветието сложен сенник, с 8–20 почти равни главни лъча, сенниците многоцветни, прицветниците по края широко ципести, по ръба мекоресничести, на върха заострени. Венчелистчетата бели, обратнояйцевидни до почти кръгли, дълбоко изрязани, на периферните цветове по-едри от останалите. Плодът се разпада на два мерикарпа, всеки от които с ребра, покрити с редици от бодли. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава крайморски пясъци. Образува фрагментирани малочислени популации. Известни са 5 локалитета, като общия брой индивиди не надвишава 50.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – около гр. Варна в местн. Паша дере, Шабленската Тузла, източно от Дуранкулак; Ю. – плажната ивица около гр. Ахтопол, устието на р. Велека близо до с. Синеморец).
Общо разпространение. Източна Европа, Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Изземване на пясък от естествените находища за строителни нужди. Унищожаване на индивиди, поради активния туризъм, замърсяване с битови отпадъци и строителни дейности по пясъците.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията и разработване на План за действие за опазване на вида. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Асенов, 1982; Андреев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
