Сивосинкав клин
Astragalus glaucus M. Bieb.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iv)].
Морфология и биология. Полухраст висок до 30 cm. Едногодишните клонки дълги 15–20 cm. Листата сложни, нечифтоперести, с 3–6 двойки тясноелиптични листчета, плътно прилегналовлакнести. Съцветието гроздовидно, сбито, с 10–20 цвята. Дръжките на съцветието изправени или полегнали, 2 пъти по-дълги от листата, гъсто прилегналовлакнести. Чашката влакнеста, венчето голо, белезникаво до кремаво. Плодът боб, дълъг 10–15 mm, с гъсти стърчащи власинки. Цв. IV–V, пл. V–VII. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху плитки хумусно-карбонатни почви или по мергелни варовици (в района на гр. Балчик) в отворени ксерофитни тревни съобщества. Популацията в района на Балчишка тузла наброява над 3000 индивида. В района на залив Болата (Каварненско) и около Дуранкулашкото езеро числеността на популациите е под 100 индивида.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Побити камъни; по крайбрежието от гр. Балчик до с. Българево; около Дуранкулашко езеро), Дунавска равнина (с. Трънчовица, Плевенско); 0–200 m н. в. В литературата видът се посочва за Североизточна България и Стара планина (Изт.).
Общо разпространение. Причерноморска Добруджа (България и Румъния), Молдова и Крим.
Отрицателно действащи фактори. Разпокъсване и загуба на хабитата, вследствие на развитието на черноморския туризъм. Пашата и утъпкването от домашни животни, ерозионните процеси в района на гр. Балчик и ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Част от популациите на вида са на територията на защитените местности „Побити камъни“ и „Дуранкулашко езеро“. Повечето находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Ограничаване на строителството в известните находища и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Вълев, 1976; Chater, 1968.
Автор Стоян Стоянов
