Безстъблов клин
Astragalus exscapus L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4c; B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото силно скъсено, вдървеняло в основата. Листата сложни, нечифтоперести, с 8–15 двойки елиптични листчета, гъстовлакнести. Съцветието гроздовидно, приседнало или на много къса дръжка, разположено в основата на листата близо до повърхността на почвата, с 5–10 цвята. Чашката влакнеста, венчето голо, жълто. Плодът дълъг 15–25 mm, гъстовлакнест боб. Цв. IV–V, пл. V–VI. Размножава се вегетативно и със семена.
Местообитания и популации. Расте върху сухи, сравнително мощни канелени почви в низините. Участва в състава на ксерофитни тревни или тревно-храстови съобщества, често използвани като пасища. Известен е само с една малочислена популация.
Разпространение в България. Тунджанска хълмиста равнина (източно от гр. Българово, Бургаско); 0–200 m н. в. Събиран еднократно през 1971 г. По литературни данни видът се посочва и за Черноморско крайбрежие (Сев. – района на гр. Балчик).
Общо разпространение. Централна, Южна и Югоизточна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни. Разпокъсване на хабитата, вследствие на създаването на лозови масиви или разораването на земите, ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Обявяване на защитена местност в района на гр. Българово. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Забележка. Видът е морфологично и екологично близък доAstragalus pubiflorus DC. Последният се отличава с по-дългата си съцветна дръжка и с овласяването на венчето.
Литература: Вълев, 1976; Chater, 1968; Delipavlov & Dimitrov, 1972.
Автор Стоян Стоянов
