Astragalus dasyanthus Pall.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A4c; B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,ii,iii,iv); C1]. IUCN(R), ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с мощно коренище. Стъблото високо 16–30 cm, приповдигащо се, разклонено, ръждивовлакнесто. Листата дълги 8–25 cm, нечифтоперести, с къси дръжки, с дълги жълто-кафяви власинки. Лисчетата 16–18 двойки, от елиптични до ланцетни, копринестовлакнести. Съцветията кълбести, плътни, с 10–20 цвята. Цветовете светложълти, с тясноланцетни прицветници. Плодът елипсовиден, гъстовлакнест боб. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Среща се в състава на ксеротермни тревни съобщества, доминирани главно отChrysopogon gryllus . Известните две популации (при гр. Бобошево, Кюстендилско и с. Рибен, Плевенско) са сравнително многочислени, но заемат сравнително малка площ.
Разпространение в България. Дунавска равнина (с. Рибен, Плевенско и вероятно около градовете Оряхово и Козлодуй), Струмска долина (Сев. – гр. Бобошево); до 200 m н. в. Находището в Средни Родопи (при гр. Кричим) не е потвърдено от 1915 г., а за Североизточна България и Северно Черноморско крайбрежие се посочва погрешно и видът не е потвърждаван.
Общо разпространение. България, Сърбия, Румъния, Унгария, Украйна, югоизточната част на Русия.
Отрицателно действащи фактори. Разораването на степните съобщества, пашата, урбанизацията. Видът навсякъде е с фрагменирано разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Дунавска равнина е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, екологията на вида и заплахите. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово. Обявяване на известните находища – при гр. Бобошево и с. Рибен, за защитени територии.
Литература: Давидов, 1905б; Урумов, 1929, 1935а; Панов, Панова, 1973; Вълев, 1976; Davidov, 1903.
Автор Росен Цонев