Рогчест клин
Astragalus corniculatus M. Bieb.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2a]. ЗБР.
Морфология и биология. Полухраст с вдървеняло, разклонено коренище. Стъблата високи 8–20 cm, възходящи, прилегналовлакнести. Прилистниците яйцевидни, дълги 2–3 mm. Листата дълги 4–7 cm, нечифтоперести. Листчетата 6–10 двойки, тяснолинейни, сивкаво прилегналовлакнести. Съцветията дълги 2 cm, гроздовидни, на дръжки приблизително равни на листата. Прицветниците яйцевидни, дълги 1 mm. Цветовете 5–10 на брой, дълги 15–20 mm, розово-виолетови до бели, с 8–12 mm дълга чашка с къси линейни зъбци. Плодът линеен, слабо извит нагоре боб, 20–30 mm дълъг, с редки прилегнали власинки. Цв. IV–VII, пл. VI–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се на каменисти склонове в състава на отворени степни съобщества, доминирани отStipa tirsa, Stipa capillata ,Hedysarum grandiflorum subsp.bulgaricum . Образува многочислени, но силно фрагментирани популации.
Разпространение в България. Дунавска равнина (Свищовско – селата Хаджидимитрово, Совата, Горна Студена, Драгомирово, Овча могила, Деляновци, при гр. Левски – местн. Карамандол, селата Българене и Козар Белене, Плевенско – с. Опанец).
Общо разпространение. Южните части на Русия и Украйна, България, Румъния, Кавказ, Молдова.
Отрицателно действащи фактори. Разораването на степните съобщества, пашата, пожарите, конкуренцията на житните треви, естествено ограничения ареал и силно фрагментираните популации.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията на вида в местн. Опанско бърдо попада в защитена територия (находище на фосили). Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на екологията на вида, заплахите. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и включване на находищата в Свищовско и при гр. Левски в защитени територии.
Литература: Павлова, 1988; Цонев, 2002; Pavlova & Kozuharov, 1994; Tzonev, 2000.
Автор Росен Цонев
