Айтоски клин
Astracantha arnacantha (M. Bieb.) Podlech subsp. aitosensis (Ivanisch.) Réer & Podlech
Astracantha aitosensis (Ivanisch.) Podl. 2, 6;Astragalus aitosensis Ivanisch. 1, 3
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,v); C2a(ii)]. IUCN, ЗБР, БК. Български ендемит. Реликт.
Морфология и биология. Нисък, бодлив, туфест храст. Корените мощни. Стъблата гъсто разклонени, високи 30–50 cm. Листата чифтоперести, с 4–5 двойки листчета, от двете страни гъсто-влакнести, с бодливи оси. Чашките бяло-дълговлакнести. Цветовете приседнали, белезникавожълти или розови. Плодът боб, дълъг 2–5 mm, гъстовлакнест. Семената бъбрековидни. Цв. V–VІ, пл. VІІ–VІІІ. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава сухи, каменливи терени с неутрална до алкална реакция на почвата. Хабитатите се характеризират с екстремно високи и ниски температури и периодични засушавания през лятото. Популацията заема площ 1222,5 ha. Хоризонталната й структура е неравномерна. По-добра възобновяемост се наблюдава в силно ерозираните и каменисти участъци.
Разпространение в България. Стара планина (Изт. – в района на Айтос, между селата Карагеоргиево, Лясково и Съдиево); 90–550 m н. в.
Общо разпространение. България
Отрицателно действащи фактори. Урбанизацията в района около гр. Айтос, пожари, залесяване с иглолистни култури, интензивна паша, промени в земеползването и разораване на терените, разработване на каменни кариери.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията се намира в защитена местност „Трите братя“.
Необходими мерки за защита. Засилен контрол върху унищожаването на индивидите в отделните локалитети, ограничаване на битовото замърсяване в югоизточния край на популацията. Регулиране на незаконното строителство; прилагане на образователни инициативи сред местното население.
Литература: Велчев, Бондев, 1975; Вълев, 1976; Apostolova & Dimitrova, 2002.
Автор Ива Апостолова
