Алпийско сграбиче
Astragalus alopecurus Pallas
Astragalus centralpinus Br.-Bl.1, 3
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v)+2ab(iii,v)]. ЗБР, ДХ, БК. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени, високи до 100 cm, влакнести. Листата дълги 20–30 cm с 20–30 двойки листчета. Съцветията яйцевидни, мъхнати, с многобройни цветове. Венчето бледожълто. Плодът яйцевиднозакръглен, дълъг 8 mm, бял гъстовлакнест боб. Семената бъбрековидни, светлокафяви. Цв. VI–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти и каменисти места в покрайнините на гори. Представен с една популация, заемаща площ под 1 km2, а броят на възрастните индивиди не надвишава 1000–1500.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – местн. Беглика). През 1940 г. са установени единични растения в района на вр. Сютка, но от тогава това находище не е потвърждавано, въпреки интензивните проучвания; 1500 m н. в.
Общо разпространение. Централна Европа (Югозападни Алпи), България.
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за съществуването на вида в България са свързани преди всичко с деградацията на хабитата, в който той се среща, причинена от залесяване, туризъм и процесите на естествено разширяване на гората.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е изготвяне и прилагане на План за управление, проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида и заплахите за съществуването му. Изследване на състоянието и поддържане и опазване на хабитата в заеманата територия.
Литература: Вълев, 1976.
Автор Десислава Сопотлиева
