Пиринска лазаркиня
Asperula suberosa Sibth. & Sm.
Asperula aristata var.pirinica (Stoj. & Acht.) Ancev3
Сем. Rubiaceae – Брошови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. Балкански ендемит. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата (3)5–15 cm високи, късо влакнести. Листата в прешлени по 4, тясно ланцетни до линейни, с хиалинен връх и подвити ръбове. Цветовете в рехаво метличесто съцветие; венчето пурпурно или червеникаво, тяснофуниевидно, с къси дялове с клиновидни придатъци. Плодът сух, от 2 бъбрековидни орехчета. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, които се разпространяват барохорно, по-рядко мирмекохорно.
Местообитания и популации. По варовити скалисти склонове и каменисти поляни, на плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви във високопланинския пояс. Среща се заедно сFestuca pirinensis, Kernera saxatilis, Alyssum repens, Anthylis aurea, Potentilla apennina и др. Популациите са разкъсани, на малка площ и с ниска численост.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – района на вр. Вихрен, вр. Синаница, циркусите Каменитица и Казаните), от 2000 докъм 2900 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Северна Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Интензивният туризъм и утъпкването от туристи извън означените пътеки са причина за влошаване на условията в местообитанията и нарушаване на естественото възобновяване на популациите. Ерозионните процеси и природните бедствия допринасят за стесняване на видовия ареал.
Предприети мерки за защита. Находищата са в границите на национален парк „Пирин“ и резерват „Баюви дупки – Джинджирица“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране режима на охрана. Ограничаване на движението на туристи извън означените маршрути.
Литература: Анчев, 1984, 1989; Ehrendorfer & Krendl, 1976.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
