Люспесто изтравниче
Asplenium lepidum C. Presl
Сем. Aspleniaceae – Изтравничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii); C2a(ii); D]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късопълзящо коренище. Листата гъсто туфести, 2–10 cm дълги. Листната дръжка дълга почти колкото пластинката, в основата тъмнопурпурно-кафява, нагоре зелена. Листната пластинка нежна, гъстожлезиста, триъгълнояйцевидна до яйцевидноланцетна, 2 до 3 пъти пересто разделена. Крайните сегменти с клиновидна основа и закръглен назъбен връх. Индузиумът ципест, неопадащ, линейнопродълговат, прикрепен странично, по ръба с дълги нишковидни израстъци. Размножава се чрез спори, узряващи VІІ–ІХ.
Местообитания и популации. По отвесни варовити сенчести или полусенчести скали, във влажни цепнатини или ниши. Досега е потвърдена само една популация. Индивидите са малобройни, с ниска плътност, на много малка площ.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – Врачански балкан: гара Лакатник и манастира „Св. Иван Пусти“); до 500 m н. в. Находището при Лакатник не е потвърждавано след 1926 г. Посочва се и за Дунавска равнина (с. Муселиево), вероятно погрешно.
Общо разпространение. Югоизточна и южните части на Централна Европа (Френските Алпи, Източните Алпи, Апенините, Сицилия, Унгария, Карпатите в Румъния, Динарските Алпи в Босна и Херцеговина, Албания, Гърция, Крит, България).
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, ограничено разпространение и ниска плътност на индивидите, разрушаване на скалите, изсичане на горите. Отдих и туризъм, естествени пожари.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището при манастира „Св. Иван Пусти“ попада в границите на природен парк „Врачански Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори. Разработване на План за действие за опазване на вида, мониторинг на състоянието на популациите и съхраняване на генетичен материал в генбанка.
Литература: Ахтаров, Йорданов, 1963; Велев, 1984; Valentine & Moore, 1993; Pavlova, 2006.
Автор Даниела Иванова
