Странджанска лазаркиня
Asperula involucrata Wahlenb.
Сем. Rubiaceae – Брошови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(ii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренището в основата слабо удебелено, с нишковидни разклонения. Стъблата високи 15–40 cm, изправени или възходяши, четиръби. Листата по 4 в прешлен, дълги 10–25 mm, широки 3–6 mm, широкоелипсовидни до обратноланцетни, на върха закръглени, в основата стеснени. Съцветието метличесто, слабо разклонено. Цветовете почти приседнали в полусенници, събрани в главести съставни съцветия, разположени по връхните разклонения, всяко в основата с обвивка, от 3–4 mm дълги, ланцетни до продълговатоелиптични, голи присъцветници. Венчето 4-делно, 4–6 mm дълго, фуниевидно, бяло до бледорозово, голо. Плодовете орехчета, яйцевидни, голи, със зърнеста повърхност. Цв. VI–VII, пл. VII–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти места в разредени дъбови гори. Районът на разпространение и заеманата площ са силно ограничени – едно находище с две субпопулации. Видът участва с единични индивиди с дифузно разпределение и ниска плътност в тревния етаж на издънкови благунови съобщества.
Разпространение в България.. Странджа (между с. Резово и гр. Ахтопол); на 50–150 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция, Турция) и Югозападна Азия (северните райони на Мала Азия).
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (залесяване, дърводобив, животновъдство, замърсяване на почвите), ограничено разпространение и малочислени популации. Рудерализацията и заплевеляването водят до силно намаляване на плътността на популацията.
Предприети мерки за защита. Находищата се намират в границите на природен парк „Странджа“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите. Мониторинг на състоянието на популациите и местообитанието.
Литература: Анчев, 1984, 1989.
Автор Чавдар Гусев
