Скален пелин
Artemisia pedemontana Balb.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN A4c; B1ab(iii,iv)+2ab(ii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренището хоризонтално, с многобройни, гъсто облистени, често вкореняващи се във възлите стерилни издънки, образуващи плътни туфички. Цветоносните стъбла високи 10–30 cm, приповдигащи се до изправени, сиво-бели до сребристосиво-зелени, напластено- до прилегналовлакнести. Листата на стерилните издънки и долните стъблови листа двойно 3-делни или просто до тройно перестонаделени, на дръжки, гъсто бяло напластеновлакнести; средните и горните стъблови листа намаляващи по размери, простоперести, приседнали. Кошничките10–20, 3,5–4,0 mm в диаметър, полусферични, единични или на групи в гроздовидно или класовидно сложно съцветие. Обвивните листчета бяло напластеновлакнести, с кафяв широк ципест ръб, често прикрит от овласяването. Цветовете с жълти венчета. Плодосемките слабо сплеснати, продълговато клиновидни, голи. Цв. VI–VIII, пл. VIII–X. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена и коренищни издънки.
Местообитания и популации. По сухи скалисти и каменисти места, на варовик. Субпопулациите са елемент от каменисти степни съобщества (P aeonio tenuifoliae - Koelerietum brevis). Характеризират се с много ограничена площ и групово разпределение на индивидите. Цялата популация е антропогенно фрагментирана в четири основни субпопулации с ограничена площ. Размерът на популацията е намалял драстично в резултат на намаляване на заеманата площ от субпопулациите и унищожаване на местообитанията. В рамките на целия си ареал видът е със силно локализирани и малоплощни находища.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – н. Калиакра, Болата, Русалка, БалчишкаТузла, н. Галата).
Общо разпространение. Южна Европа (Централна Испания, Италия, Източна Румъния, Югоизточна Украйна).
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (земеделие, животновъдство, добив на инертни материали, туризъм и изграждане на ветрогенераторни станции). Изключително малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида. Привързаност към специфичен, сравнително рядък, хабитат.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата е в границите на резерват „Калиакра“. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Разработване на План за действие за опазване на вида и мониторинг на състоянието на популациите, съхраняване на семена в семенна генбанка.
Литература: Божилова, Тонков, 1984; Делипавлов и др., 1997.
Автор Чавдар Гусев
