Алпийски пелин
Artemisia eriantha Ten.
Artemisia petrosa (Baumg.) Fritsh1, 4
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii); C2a(i)]. IUCN(V), ЗБР. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно туфесто тревисто растение. Коренището полувдървеняло, с многобройни стерилни розетки. Стъблата 8–20 cm дълги, възходящи до изправени, сиви до сребристосиво-зелени, прилегнало- до вълнестовлакнести. Долните стъблови листа и тези на стерилните розетки двойно, рядко тройно 3-делни, сиво-бели до сиво-зелени, прилегнало- до напластеновлакнести. Стъбловите листа приседнали, цели до плитко просто-перестонаделени. Кошничките 5 mm в диаметър, събрани в рехаво гроздовидно съцветие в горната част на стъблото, полусферични до почти кълбести, на къси дръжки или почти приседнали (в горната част), в основата с простоперести до цели присъцветници. Обвивните листчета прилегнало до вълнесто-бяловлакнести; външните с тесен светлокафяв, вътрешните с широк тъмнокафяв ципест връх. Цветовете с жълтеникави венчета, с прилегналовлакнести дялове. Плодосемките полуцилиндрични, влакнести. Цв. VII–IX, пл. IX–XI. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена и коренищни издънки.
Местообитания и популации. Расте по скални пукнатини и на ерозирана скална основа, по скалисти и тревисти склонове във високопланинския пояс. Популациите са сравнително малочислени, фрагментирани и с ограничена площ. Участват в изграждането на скални растителни групировки заедно сLeontopodim alpinum subsp.nivale ,Sesleria k orabensis ,Papaver degenii ,Campanula cochlearifolia , A rmeria alpina, Alyssum cuneifolium subsp.pirinicum идр.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – варовити скали по северните склонове на вр. Мазалат), Пирин (Сев. – по варовити терени между долината на р. Бъндеришка и Разложки Суходол и по-рядко върху силикатни скали – вр. Тодорка и в долината на р. Демяница), Рила (по варовитите скали в Северна и Северозападна Рила); от 1880 до около 2800 m н. в.
Общо разпространение. Южна и Централна Европа (Пиренеи, Югозападни Алпи, Централни Апенини, Карпати, Балкански полуостров).
Отрицателно действащи фактори. Малочислени и изолирани популации, ниски възобновителни възможности, утъпкване при туристически преходи.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата са в границите на националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, включително и в резерват „Баюви Дупки–Джинджирица“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Божилова, Тонков, 1984; Кузманов, 1984б; Stoyanov, 2008.
Автор Чавдар Гусев
