Планински пелин
Artemisia chamaemelifolia Vill.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii)+2ab(i,ii); C2a(i)]. ЗБР. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, полувдървеняло, с многобройни стерилни издънки. Цветоносните стъбла високи 30–50 cm, изправени, цилиндрични, светло- до тъмнокафяви, от основата разклонени. Листата двойно- до тройнопересто разсечени, най-долните на дръжки, през цъфтежа отмиращи, останалите приседнали, зелени до светлозелени, голи или разсеяно влакнести; дяловете дълги 2–4 mm и до 0,5 mm широки, линейни до нишковидни. Кошничките 4–6 mm в диаметър, широкояйцевидни до почти сферични, многоцветни, многобройни, събрани в сбито сложнометличесто съцветие. Обвивните листчета зелени, голи или разсеяно влакнести, външните с тесен ципест ръб, вътрешните с широк, почти до половината кафяв ципест ръб. Цветовете с жълти голи венчета, плодосемките призматични. Цв. VI–VIII, пл. VIII–X. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена и коренищни издънки.
Местообитания и популации. Обитава тревисти и каменисти карстови терени. Единствената популация на вида в България и Балканския полуостров се намира в Понор планина, на ограничена площ. Субпопулациите са относително многочислени, с единично и групово разпределение на индивидите, като на места се явява като субдоминат във високопланински тревни съобщества.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – Понор планина, вр. Голяма могила, над с. Бракьовци и между Острия връх и Торловичка могила, над с. Брезе и с. Добравица); на около 1560 m н. в.
Общо разпространение. Алпи, Кантабрийски планини, Стара планина, Кавказ, Югозападна Азия (Източна Мала Азия, Северен Иран).
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата и утъпкването на индивиди вследствие преминаването на туристи през находищата. Изключително малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида. Привързаност към специфичен, сравнително рядък хабитат.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида, застрашаващите фактори и разработване на План за действие за опазване на вида. Включване на находищата на вида в защитена територия. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за съхраняване в семенна генбанка.
Литература: Йорданов, 1924; Jordanov, 1923.
Автор Чавдар Гусев
